Кои сме ние?
Оксана и Микеле
Магарешка дружина
Бук
Мадам Кокò
Леополд
Село Маджаре
Когато сутрин погледнем през прозореца, виждаме къщите на село Маджаре, прилежно подредени като детски играчки в подножието на Рила. Тук, на 70 км от София и само на 10 км от Самоков, се намира нашият дом. С яйцата от нашите кокошки правим домашна паста, печем си хляба и се грижим за малка зеленчукова градина. Варим сладко от плодовете, които берем в горите на Рила. Искаме ние и нашите гости да консумираме възможно най-много местни продукти – произведени от нас и от хората от района.
Магарето - завръщане към детството и бавния живот
Днес имаме нужда да си припомним магарето, каквото е било то в спомените от детството ни и в разказите на бабите ни. Тогава от три семейства – две са имали магаре. Магарето е тръгвало по тъмно към нивата със стопанина си и се е връщало натоварено с дърва или сено вечер. Децата са го очаквали с нетърпение, за да го пояздят или да си поиграят с него. С бавните си и внимателни стъпки от хилядолетия отъпква и главни пътища, и криволичещи планински пътеки.
Магарето е дружелюбно, с интерес приближава хората и обича всякакви прояви на обич. Храни се бавно, търпеливо е (макар понякога здравата да се инати), работи дълго и неуморно, не галопира, не бърза. Сигурно и затова живее дълго (над 40 години).
Крачка след крачка, разходката с магаре ни връща тъкмо към онзи бавен живот от миналото, който толкова ни липсва в забързания съвременен свят.
Нашата мисия
Искаме отново да популяризираме магарето и да му дадем нова роля и място в съвременното общество. По данни на Тракийския университет през 1985 г. в България е имало 350 000 магарета. Днес са около 20 000 и бързо намаляват. Някога верни помощници на хората на село, днес те са смятани за ненужни, тъй като все повече хора ползват модерни технологии и машини. Нашият проект е един своеобразен начин за спасяване на магаретата от изчезване и забвение. Ние искаме отново да ги направим важни – този път в сектора на туризма.